Поема за любовта
Среднощна молитва. Стоя на колене,
към Бога протягам и двете ръце,
ти сливаш се с Бога – богиня пред мене,
засмяна, желана, с чаровно лице.
О, дъще на Бога – на тебе се моля,
звучиш в телефон с вълшебния глас...
Приветствам те, мила, във днешната роля,
бъди ми ти муза: „Обичам те аз!“
Стоиш мълчаливо, навярно в почуда:
„Любов ли? Не вярвам! Приятел, грешиш!
Когато сънуваш изпадаш в заблуда...
ти влюбен си в друга, по нея летиш“!
След много животи, живени предишни,
отново те срещнах. И ти ме избра!...
Последвала плана на сили всевишни,
днес двамата Бог ни на среща събра!
Ти в себе си носиш частица от Бога,
обичайки тебе, обичам в теб Бог...
Да бъда пристрастен, прости ми , не мога,
сам Той ме приветства от своя чертог.
Уплашена ти си, щом чуваш словата,
познанството наше с нечакан развой.
Сърцето лудува от мисли в главата:
„Не може да бъде, че кой е пък той!“...
Любов безусловна – със нея живея,
на тебе тя всичко добро ти желай...
Стена изградила – прикри се зад нея,
решила да сложиш на връзката край.
Делят ни години – не ми и подхожда...
На всичко отгоре не си и сама...
В градината твоя друг мъж се разхожда,
и с него заспиваш в среднощна тъма.
Добих свободата – заплатих цената,
за мъничко щастие всичко бих дал.
До днес е душата ми чиста и свята –
живота си честно, почетено живял.
Ще дойдат години – сама ги привличаш,
ще бъдеш по друга и аз променен...
когато те срещна – ти мен ще обичаш,
в зората вълшебна на идния ден!
25 юли 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
