9.01.2022 г., 7:31

Поет

611 0 0

Поетите имат слаби сърца
всяка дума през тях преминава.
Поетът е с нежна, крехка душа
в сърце му се болката тихо стаява.

 

Но радост облей ли таз крехка душа
тя скача и блика във ней водопад.

Рей се свободно из целия свят.
И вика, крещи, щастливо се смей.

 

Тогаз настъпва внезапна разлъка

с грижа, нерадост и мъка.

Отваря се всяка нахална врата

и дава път на любовта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тсе ТСЕ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...