Поетите и глухите ги чуват,
шумът бленуван за бедните уши,
с думи по сърцата им рисуват,
с надежда пълнят изморените души.

Поетите и слепите ги виждат,
цяр за изтънелите мечти.
Думите в стихове се нижат,
образи прозират в незрящите очи.

Поетите и мъртвите ги жалят.
Да пееш за проклетата любов ...
Да те мъчи, да я търсиш и да страдаш,
ех, поет да си в тоз живот.

Поетите творят в два свята -
връзката на живота със смъртта.
Докато едни описват красотата,
другите възпяват пепелта.