От най-обикновеното нещо, 

от най-прозаичните случки и думи,

ти, магически вещо,

извличаш скъпи парфюми.

Имаш вродената дарба,

оставаш отвъд времената

и щом светкавицата й те удари,

нямаш рани по тялото, а във душата

и през тези рани влиза светлината. 
 

Когато застанеш над гроба

и зарецитираш своите рими,

ти повдигаш от земното й ложе,

оттърсваш от пепелища душата незрима

и тя се заслушва застинала, 

както само душата си може, 

и забравя дори своята гибел.