Поете
От най-обикновеното нещо,
от най-прозаичните случки и думи,
ти, магически вещо,
извличаш скъпи парфюми.
Имаш вродената дарба,
оставаш отвъд времената
и щом светкавицата й те удари,
нямаш рани по тялото, а във душата
и през тези рани влиза светлината.
Когато застанеш над гроба
и зарецитираш своите рими,
ти повдигаш от земното й ложе,
оттърсваш от пепелища душата незрима
и тя се заслушва застинала,
както само душата си може,
и забравя дори своята гибел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
