May 26, 2021, 6:35 PM

Поете

1K 0 0

От най-обикновеното нещо, 

от най-прозаичните случки и думи,

ти, магически вещо,

извличаш скъпи парфюми.

 

Имаш вродената дарба,

оставаш отвъд времената

и щом светкавицата й те удари,

нямаш рани по тялото, а във душата

и през тези рани влиза светлината. 
 

Когато застанеш над гроба

и зарецитираш своите рими,

ти повдигаш от земното й ложе,

оттърсваш от пепелища душата незрима

и тя се заслушва застинала, 

както само душата си може, 

и забравя дори своята гибел. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...