Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
25.05.2023 г., 17:59 ч.

Поете, спирай с тъпите въпроси 

  Поезия » Философска
193 7 5

Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,  
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?

За пиленцата – сгушени в гнездата,
за мокър славей – млъкнал изведнъж?
Вдовишка пролет с мъка тъй позната,
оплакваща любимия си мъж.

Почернѝ се и пролет и не беше,
и избуяха вредом зли треви,
след всеки залез – кървав, безутешен,
небето по вдовишки се преви.

По-зла е всяка идваща година,
бездомна пролетта е и без глас.
И колко още пролети ще минат –
да разцъфти човешкото у нас?

Врабците вън на двора зъзнат боси
денят в калта се влачи по корем.
Поете, спирай с тъпите въпроси,
ех, старче, май изкукал си съвсем.

Което сях май врани изкълваха
и кални локви вятърът браздѝ,
но много сме под скромната ми стряха,
поет, надежда, хиляди звезди.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Много красиви поетични образи и този поет, който трябва да спре "с тъпите въпроси". Браво, Наде!
  • "И колко още пролети ще минат –
    да разцъфти човешкото у нас?" .... Та кой ли чува поетите в това болно време? Прекрасен стих, Наде, поздравления!
  • Безкрайно талантлива си Наде!!!
    Поздравления!
  • "По-зла е всяка идваща година,
    бездомна пролетта е и без глас.
    И колко още пролети ще минат –
    да разцъфти човешкото у нас?"
    Поздравления, Наде!
Предложения
: ??:??