Поетеса или не
За днес денят почти приключи,
а аз отново се родих.
И нова същност май получих -
да вграждам думи в стих след стих.
О, вярно, вий дори не знайте —
аз пиша често ей така.
Тя, музата, съвсем случайно
при мен отсяда за беля.
Споделя ми любови, драми
и радости реди във такт.
Понякога твори тиради,
а друг път весел е юнак.
Годините подрежда в рими,
мечти гради без капка срам.
Уроци ми поднася зрими,
рисувани в картини с плам.
Ту среща ме с луни безплътни,
ту звездни пъзели реди.
Ту в слънце грее с обич звънка,
ту кули пясъчни руши.
Цветя цъфтят, ухаят в мрака,
вълни откриват нечий бряг.
А вятърът - унесен, бягащ,
преследва друг измислен свят.
Редят се думи нежни, сластни,
написани със много страст.
Не съм поет, но съм ужасно
аз влюбена във този свят.
Честит празник на всички, които обичат думичките в рими!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
