19.11.2019 г., 7:54

Поетесата

1.4K 0 3

Очите й като плам.

Миглите й като пера.

Косата й като сребро.

Бузите й като праскови.

Кожата й като маслини.

Тя е звезда, но ако я

докоснеш, ще се опариш.

Тя е букет, но ако го

откъснеш, ще злоупотребиш.

Тя е чаша вино, но

отпиеш ли, ще изгориш.

Тя е лебед, но живее на тъмно.

Обичаш ли я, ще паднеш.

Тя е изкуство, тя е пепел

при пепелта, прах при прахта.

Целунеш ли я, ще умреш.

Тя е земята под краката ти.

Тя е всичко, за което си мечтал.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...