19.11.2019 г., 7:54

Поетесата

1.4K 0 3

Очите й като плам.

Миглите й като пера.

Косата й като сребро.

Бузите й като праскови.

Кожата й като маслини.

Тя е звезда, но ако я

докоснеш, ще се опариш.

Тя е букет, но ако го

откъснеш, ще злоупотребиш.

Тя е чаша вино, но

отпиеш ли, ще изгориш.

Тя е лебед, но живее на тъмно.

Обичаш ли я, ще паднеш.

Тя е изкуство, тя е пепел

при пепелта, прах при прахта.

Целунеш ли я, ще умреш.

Тя е земята под краката ти.

Тя е всичко, за което си мечтал.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...