Тайничко въздишам,
искам ей сега
боса да изтичам
на сцената - мечта.
В такт да затанцувам,
лебед да съм там,
като в на Чайковски
танц изпълнен с плам.
Може да съм черен,
може и възблед,
важното е само,
да съм във балет.
В езерото славно
близо до Одета
да се рея плавно,
от любов обзета.
После... ще мечтая
за принц като Зигфрид,
за да го омая
с чара си за миг.
Но... не съм принцеса.
Знам го, за това
като поетеса
танц ще сътворя.
С думи "пируети",
"па де дьо" и "валс"
ще редя куплети
днес за всички вас!
© Таня Мезева Всички права запазени