14.04.2009 г., 20:42

Поетическо

627 0 2

 

 

 

Поетическо.

 

Не може просто да напишеш

по навик нещо от душа.

Но ето, чуваш се, че сричаш

началото на мисълта.

 

Привично тръгваш да записваш,

след това редакция и това,

което си измислил,

е твоята съдба.

 

На бяло черно,

дори за слънчеви лъчи.

Измамата е достоверна -

за филми пишеш и игри.

 

Дали е хитрост,

да бъде всичко красота.

Или е зов за милост

към собствените ни слова.

 

14април09

софия

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ъ
  • с началното четиристишие тутакси си отнасяш "НАЙ"!!!
    това е право в десятката!

    бравос, Братане!

    п.п. нищо, че развали 'убавото число...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...