14 апр. 2009 г., 20:42

Поетическо

630 0 2

 

 

 

Поетическо.

 

Не може просто да напишеш

по навик нещо от душа.

Но ето, чуваш се, че сричаш

началото на мисълта.

 

Привично тръгваш да записваш,

след това редакция и това,

което си измислил,

е твоята съдба.

 

На бяло черно,

дори за слънчеви лъчи.

Измамата е достоверна -

за филми пишеш и игри.

 

Дали е хитрост,

да бъде всичко красота.

Или е зов за милост

към собствените ни слова.

 

14април09

софия

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Братан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ъ
  • с началното четиристишие тутакси си отнасяш "НАЙ"!!!
    това е право в десятката!

    бравос, Братане!

    п.п. нищо, че развали 'убавото число...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...