Apr 14, 2009, 8:42 PM

Поетическо

  Poetry » Other
632 0 2

 

 

 

Поетическо.

 

Не може просто да напишеш

по навик нещо от душа.

Но ето, чуваш се, че сричаш

началото на мисълта.

 

Привично тръгваш да записваш,

след това редакция и това,

което си измислил,

е твоята съдба.

 

На бяло черно,

дори за слънчеви лъчи.

Измамата е достоверна -

за филми пишеш и игри.

 

Дали е хитрост,

да бъде всичко красота.

Или е зов за милост

към собствените ни слова.

 

14април09

софия

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

  • ъ
  • с началното четиристишие тутакси си отнасяш "НАЙ"!!!
    това е право в десятката!

    бравос, Братане!

    п.п. нищо, че развали 'убавото число...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...