22.01.2006 г., 22:53

ПОЕТИЧНА

779 0 1
Поетична




Аз мислите си ще разкрия с думи
в лирична рамка ще ги обкова,
словата ще скицирам с рими
по- лесно мога да ги споделя.

Признавам,че съм малко поетична,
а ти твърдиш ,че имам свой талант,
откриваш в мен духовна естетичност-
успя да вдигнеш моя гард.

Накара ме да се размисля даже
над собствената си съдба
и мислех си дори да ти разкажа,
как чувствам се във розова мъгла.

Усетих се във грешно състояние
безпорно пожелах си го сама,
сърдечно аз изпадам в разкаяние
и Бог да ми прости това.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...