19.12.2009 г., 12:02

Поетична клоака

669 0 2

Не, това не е просто някакво стихотворение,
а изповед, за която отдавна имам намерение.
Това не е за някоя любовна история,
не е философия, не е лирична теория.
Моето слово не е за литературни експерти,
не е за "творци" или самозвани поети.
Не е за политически апостоли или радикали,
или хора, които обичат само цветни метали.
Не е за вечните борци за правда социална,
не е за авангардни мислители, банални.
Не е призив за някакво политическо решение,
не е опит за класика сред новото поколение.
Не е налагане на мнение,
а просто впечетление,
че писаното слово придоби странно измерение.
Откакто всеки разбира, тук
и всеки се спира и
се опитва да пише напук.
Това не са перли, а просто боклук.
Това не са мисли, оставащи във времето,
това не е "С мръсната вода изхвърлихме и бебето".
То не е до тези, които нямат вкус,
които докосват всички, без да ги е гнус.
Болна тема, за която всички мълчат,
а именно - защо творбите ни мрат,
в нечий несполучливи клоаки?
И май обяснение не чакам...

Казват, че вероятно това е твърде обидно,
някой ще се засегне, уж само привидно.
И хората просто не прозират вината си,
със скрита надежда да спасят душите си.
И продават идеи, които не струват
на група "ценители", които всичко купуват,
в порочен кръг, вината е на всички,
какво тук значи, че някой е различен?
Днес поезията е сякаш безмитна зона,
всеки върти далавери, да живее купона!
От всичко става стих, без правила да има,
не се цени сюжета, не трябва ритъм и рима.
Всичко се скрива зад фалшиви идеали,
за славата себе си дори биха продали.
И ако ме попитат, какво обичам,
аз няма да кажа нещо по-различно
от истинско изкуство,
майсторство лирично,
думи в музика, танц,
нищо, че е типично.
Да знам какво пиша и какво чета,
че всяка една дума си струва труда.
Днес качество няма, новаторство само,
сякаш свирят с краката си на пиано.
И звуци монотонни, глупава какафония -
новите хитове? Каква тъпа ирония!
Кой ще им каже, че са объркали влака?
Хм, май обяснение не чакам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ !
  • Чак пък клоака! Твърдо съм на мнение, че в този сайт има много достойни за четене неща!!! Както и "боклук", но къде няма? А един ден и от него може да излезе нещо добро...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...