gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
8.09.2024 г., 23:01

Поетите

641 4 2

 

Поетите

 

 

Поетите самотни си отиват

без аплодисменти, в тишина

Със себе си едничко само взимат

тъжната и страдаща душа!

 

От този свят си тръгват неразбрани

от злоба и човешка суета!

И от съдбата може би избрани

да бъдат кораб в сивата река!

 

Покой намират те във самотата,

уютен дом за техните сърца!

Далеч от хорска завист и лъжата,

остават неразбрани до смъртта!

 

 

06.09.2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0