21.10.2017 г., 22:07

Поетите не винаги са "идиоти"

446 0 0

  ПОЕТИТЕ НЕ ВИНАГИ СА "идиоти"

 

От детството си не стоя паратик.
Все нещичко в ръцете си държах.
Аз дните си до днес така изпратих.
Успехите си на това дължа.

 

И преди да знам какво е училище,
аз все при възрастните се въртях.
А в празник все на селското хорище,
във веселбата хората следях.

 

И гледах аз къде какво се прави:
как от брашното хляба се пече;
как майка ми с вретеното борави;
и как живота в селото тече.

 

През зимата деня ни как протича,
хайваните как попара ядат
и татко ми дъвата как насича
и в печката ги слага да горят.

 

И баба ми как дрешка ми изплита
от вълна, да ме топли през деня,
а мама за такането  разпитвах,
за малко влизах в стана да така...

 

Щом тръгна и сестра ми да се учи,
начучих се от нея да чета.
Изрязвах буквите...И се получи!
Отворих си прозорец към света.

 

Отличник бях, с най-хубави оценки,
в класа си винаги аз бях "звезда"!
Берях цветя от райските полянки
и все оставях някаква следа!

 

И в битката за мойта медицина,
избрах едно от първите места.
 Отличник бях в студентските години
 и в село с хората ми провървя!

 

По устава живота си прекарах
и днеска се гордея със това!
и тези принципи в семейството си вкараха
шийсет години съм с една жена!

 

И днес назад живота щом погледна
се виждам аз със неподправен лик.
Аз знам хвалбата винаги е вредна,
но аз не съм ви лъгал и за миг!


  15.10.2017г.София

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...