ПОЕТИТЕ НЕ ВИНАГИ СА "идиоти"

От детството си не стоя паратик.
Все нещичко в ръцете си държах.
Аз дните си до днес така изпратих.
Успехите си на това дължа.

И преди да знам какво е училище,
аз все при възрастните се въртях.
А в празник все на селското хорище,
във веселбата хората следях.

И гледах аз къде какво се прави:
как от брашното хляба се пече;
как майка ми с вретеното борави;
и как живота в селото тече.

През зимата деня ни как протича,
хайваните как попара ядат
и татко ми дъвата как насича
и в печката ги слага да горят.

И баба ми как дрешка ми изплита
от вълна, да ме топли през деня,
а мама за такането  разпитвах,
за малко влизах в стана да така...

Щом тръгна и сестра ми да се учи,
начучих се от нея да чета.
Изрязвах буквите...И се получи!
Отворих си прозорец към света.

Отличник бях, с най-хубави оценки,
в класа си винаги аз бях "звезда"!
Берях цветя от райските полянки
и все оставях някаква следа!

И в битката за мойта медицина,
избрах едно от първите места.
 Отличник бях в студентските години
 и в село с хората ми провървя!

По устава живота си прекарах
и днеска се гордея със това!
и тези принципи в семейството си вкараха
шийсет години съм с една жена!

И днес назад живота щом погледна
се виждам аз със неподправен лик.
Аз знам хвалбата винаги е вредна,
но аз не съм ви лъгал и за миг!

  15.10.2017г.София