4.09.2021 г., 21:55

Поетът

386 0 0

 Иска да го познаем

истински и отведнъж,

без излишно помайване.

Поетът е вездесъщ.

 

Нима с душата, кажете,

ще ни се пъчне на търг.

Той в тайната наша свети

- Светлилище за отвъргнати.

 

С преотстъпено, Божие

право - сама самоцел.

Миг да отсъства ... бежешком

всеки към свойто сърце.

 

Той е ... кой? - депресиран ли

лош мутант, или нов тип,

дефицита компенсиращ

с друг синтез на "Аз" и "Ти".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...