поетът изнемогва
784
0
13
в сенките на мрак потънал,
той търсеше съдбата своя,
прекръсти се, нагоре тръгна
и мигом сля се със покоя
ръце разпери, птица стана,
политна, гръмна и изстина,
изсмя се огнено пред храма ,
видя зад себе си мнозина
изплаши се от свойта лудост,
изплаши се в стиха могъщ,
запрати го да търси другост,
а той се върна, тъй чевръст
поета стихна в рими тъжни,
понесе се във самота,
изригна, свлече се на пръсти
и легна тихо на снега
изгубил бе душата своя,
изгуби я и там откри,
че в самотата и покоя
са всички чакани мечти
поетът гръмна в луда сянка,
изпъна се и засия,
намери в миг добра стопанка
на изнемогващата си душа
поетът се усмихна тихо,
прибра се вкъщи уморен,
погледна слънцето игриво
и се захласна в смях смутен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
