5.07.2018 г., 23:53 ч.

Поетът стихове чете 

  Поезия
377 2 10

Тишината в тъмното шепти напомня ти

че мислите, светулки са във мрака.

Безсънието, блян неизживян...

носи тръпка на сърцето.

 

Надеждата това е утрото което

цяла нощ шептиш на сън.

Усещаш болката с сърцето!?

Ръцете стискат тъмнина без лик...

 

Сълзите... тез бисери от чиста обич!

Поглъщат, мъка и тъга.

Удавят любовта ти крехка...

уловена от безумна самота.

 

Крещят във тебе бесовете!?

Надеждата е склупила ръце...

Самотникът се моли на звездите.

Поетът!? Стихове чете.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Приятелю че сподели!До нови!
  • Чете и пише.Съдба!
    Поздрав от мен!
  • Много съм трогнат Миме!Благодаря от сърце за Приятелството!!!До нови!!!
  • Haresah stihcheto...S tvoite stihove he napravih... revolustia v lubovtta
  • Радвам се Лили че сподели и постави стиха в любими!Хубава вечер и до нови!!!☺
  • Красиво е..., истинско!
    Поздрави, Ангеле!
  • Благодаря Петьо за хубавите думи за подкрепата и за любими !!!До нови!
  • Поетът никога не е сам.
    Докато усещаш болка в сърцето си жив...
    Другото е илюзия и забрава...
    Много нежна, изживяна поезия.
  • Благодаря ,Пчеличке!Хубав и усмихнат ден!До нови!☺
  • Хубаво е, Ангелче. Макар, че ми стана много тъжно.
    Не си сам. Прегръщам те.
Предложения
: ??:??