Поетът стихове чете
Тишината в тъмното шепти напомня ти
че мислите, светулки са във мрака.
Безсънието, блян неизживян...
носи тръпка на сърцето.
Надеждата това е утрото което
цяла нощ шептиш на сън.
Усещаш болката с сърцето!?
Ръцете стискат тъмнина без лик...
Сълзите... тез бисери от чиста обич!
Поглъщат, мъка и тъга.
Удавят любовта ти крехка...
уловена от безумна самота.
Крещят във тебе бесовете!?
Надеждата е склупила ръце...
Самотникът се моли на звездите.
Поетът!? Стихове чете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
