Поезия
736
0
0
Доскоро съществуваща една,
по изключение,
обгърната в нещастие мъгла,
съвпадение.
Оставих я да гледа през прозореца,
мечти,
докато аз играех си игри
и слушах крясъците нейни,
как дните безответни наши,
изхабих
и нищо сторих,
та да се подобрим
побратимим и
преборим,
неусетно се прибрахме,
кой откъде...
и аз, накъде?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрин Всички права запазени
