Поезия

Доскоро съществуваща една,

по изключение,

обгърната в нещастие мъгла,

съвпадение.

Оставих я да гледа през прозореца,

мечти,

докато аз играех си игри

и слушах крясъците нейни,

как дните безответни наши,

изхабих 

и нищо сторих,

та да се подобрим

побратимим и

преборим,

неусетно се прибрахме,

кой откъде...

и аз, накъде?