Поезия
739
0
0
Доскоро съществуваща една,
по изключение,
обгърната в нещастие мъгла,
съвпадение.
Оставих я да гледа през прозореца,
мечти,
докато аз играех си игри
и слушах крясъците нейни,
как дните безответни наши,
изхабих
и нищо сторих,
та да се подобрим
побратимим и
преборим,
неусетно се прибрахме,
кой откъде...
и аз, накъде?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добрин Все права защищены
