Мораниел (Добрин)
13 22
Feb 13, 2015, 8:56 AM

Поезия 

  Poetry
517 0 0

Доскоро съществуваща една,

по изключение,

обгърната в нещастие мъгла,

съвпадение.

Оставих я да гледа през прозореца,

мечти,

докато аз играех си игри

и слушах крясъците нейни,

как дните безответни наши,

изхабих 

и нищо сторих,

та да се подобрим

побратимим и

преборим,

неусетно се прибрахме,

кой откъде...

и аз, накъде?

© Добрин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??