Поезия 2
Сърцето на любовта
Сякаш времето спира своя бяг,
когато ме гледаш във очите!
Сърцето ускорява своя ритъм,
кръвта забушува лудо във гърдите.
Луди мисли въртят ми се в главата -
как със теб сплитаме тела в леглото,
как от любов и буйна страст горим
и пламъка им не искаме да потушим.
Вечно в нас ще носим сърцето на любовта,
което никога не ще увехне от ревността.
Вечно устните ще сливаме с любов,
тя ще бъде нашата съдба во веки.
В сърцето си нося твоята любов -
тази любов си ти, любими!
Носи в сърцето си моята любов,
за да живея в теб и в мислите ти!
Сърцето на любовта е наше отдавна,
а го откриваме след толкова години.
Но по-важното е, че се намерихме
един друг след изминалите дълги години,
срещайки се неведнъж сред тълпата,
а след това... ех, знам, че си само мой
ЗАВИНАГИ!
Съмнение
Съмнявам се във всяка твоя дума,
изречена по мой адрес в нощта.
Съмнявам се в честната ти дума
и в клетвите ти в любов дори.
Не вярвам вече на нито един звук,
излязъл от лъжливата твоя уста.
Не искам да те срещам даже
насън в кошмарите си нощем.
Съмнявам се във всичко около теб,
сякаш създал си го самият ти.
Очите ти лъжат за нежността,
устните проклинат в мен любовта.
Не си мъжът, роден за мен,
не си слънцето, изгряло в моето сърце,
а си човек от света презрян
и най-много от една жена - от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мечтателка Всички права запазени
браво