кумеца (Румен Ченков)
399 1922
25.09.2016 г., 12:34 ч.

Поезия 

  Поезия
325 0 3

Беше камък най-обикновен,
но скулпторът не мислеше така.
Той хвана чук със грапава ръка,
с длетото заработи вдъхновен.

 

Челото му потно заблестя; 
от ударите хвъркаха искри,
дрехата му с пепел се покри,
но ето – гордо се показа тя.

 

Не знам дали в съня си бе видял
това красиво каменно лице,
но милостиво даде ѝ сърце – 
навярно някога я беше преживял.

 

Така с длетото си поезия извая 
от камък прост и най-обикновен,
приседна кротко, горд и уморен,
и се загледа някъде в безкрая…
17. 09. 2016 г.
Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??