Поезия

25 сент. 2016 г., 12:34

Поэзия

327 0 3

Беше камък най-обикновен,
но скулпторът не мислеше така.
Той хвана чук със грапава ръка,
с длетото заработи вдъхновен.

Челото му потно заблестя;
от ударите хвъркаха искри,
дрехата му с пепел се покри,
но ето – гордо се показа тя.

Не знам дали в съня си бе видял
това красиво каменно лице,
но милостиво даде ѝ сърце –
навярно някога я беше преживял.

Така с длетото си поезия извая
от камък прост и най-обикновен,
приседна кротко, горд и уморен,
и се загледа някъде в безкрая…
17. 09. 2016 г.
Русе