17.02.2023 г., 7:49

Поезията е триумф

945 1 1

ПОЕЗИЯТА Е ТРИУМФ

 

... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –

и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,

не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –

и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван,

дали ви ги опастрих, аз не знам – таих си ги в светулкови коруби,

 

в Поезията – моят Божи храм, душата ми за цял живот се влюби,

по изгрев паля късата си свещ и Господу се моля: – Боже, мили!

да не изгарям като в адска пещ в хореи, амфибрахии и дактили.

Това го няма в тъпия newsroom, ще ви го кажа с бългаското слово.

Поезията е велик триумф! – на простичкия наш човешки говор.

 

10 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 21, 50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...