FFortuna (Петя Павлова)
67 114
21.12.2018 г., 0:59 ч.  

Погача 

  Поезия » Друга
1064 8 9

От памет натежава всеки клас,

изпие ли до дъно дъждовете,

и мислите, неказани на глас,

стъблото му към корените свеждат.

 

Без думи песента си е запял

жътварят и в прегръдката си силна

богатството до зъ́рно е събрал.

А зъ́рното – с очи да го помилваш!

 

Два камъка, притиснати от сласт,

не бъдеще, а миналото раждат.

Попадне ли в условната им власт, 

по-бяло е брашното, но от жажда.

 

От волята на малките ръце

прашинките се сливат, и в покоя,

поели сол, водата, и сърце,

сънуват неотрязани ръкойки.

 

Огнище ли е? Ад ли е? Какво?

Сто дявола жаравата разравят,

но стихващ е зловещият им вой –

пред хляба и човекът се смалява.

 

Молитвата ще каже някой стар  –

за прошката, за вечерите бъдни.

Животът ни е истинският дар,

и ставаме от себе си по-мъдри.

 

И вярваме в онази доброта,

събрала обич в златната погача,

едната ни надеждица е там,

в отблясъка на вехтото петаче.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??