Погали ме с добротата си
Нарани ме с предателство от жестокост.
Любовта ми не ти подари нечовешко отношение.
Лицето ми е пещ,
тялото лава,
кръвта замръзна
и мислите ми се шокираха
от неуважението ти към
топлата ми, чиста любов.
Не си пожелавах със сълзите ми
да повярвам в болката студена.
Ужас изпитвам,
защото те обичам.
За нищо не съжалявам и не проклинам.
С добротата си ме погалù, когато и да е.
Г.Ф.Т
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Табаков Всички права запазени
