Нарани ме с предателство от жестокост.
Любовта ми не ти подари нечовешко отношение.
Лицето ми е пещ,
тялото лава,
кръвта замръзна
и мислите ми се шокираха
от неуважението ти към
топлата ми, чиста любов.
Не си пожелавах със сълзите ми
да повярвам в болката студена.
Ужас изпитвам,
защото те обичам.
За нищо не съжалявам и не проклинам.
С добротата си ме погалù, когато и да е.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
