4 июл. 2009 г., 22:52

Погали ме с добротата си

687 0 1

Нарани ме с предателство от жестокост.

Любовта ми не ти подари нечовешко отношение.

Лицето ми е пещ,

тялото лава,

кръвта замръзна

и мислите ми се шокираха

от неуважението ти към

топлата ми, чиста любов.

Не си пожелавах със сълзите ми

да повярвам в болката студена.

Ужас изпитвам,

защото те обичам.

За нищо не съжалявам и не проклинам.

С добротата си ме погалù, когато и да е.

 

 

                                                                                                                Г.Ф.Т

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Табаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...