21.09.2022 г., 10:45

Погали ръката ми с ръка

644 0 3

    

  Погали ръката ми с ръка

 

Кестените плачат пожълтели,

есента се спуска над града.

Ветровете гонят полудели

облаците в сини небеса.

 

Цветовете колко са красиви!

Погали ръката ми с ръка!

Нека във малиново да свети

със усмивка моята душа!

 

Докосни сърцето ми със обич!

Искам всички есенни цветя!

Щастието нека да прелива,

нека бъде по-красив света!

 

Всички пътища така далечни

във един за мен ще събера.

Всички чувства есенно красиви

ще открия в нашите сърца!

 

            Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...