Sep 21, 2022, 10:45 AM

Погали ръката ми с ръка

  Poetry » Love
645 0 3

    

  Погали ръката ми с ръка

 

Кестените плачат пожълтели,

есента се спуска над града.

Ветровете гонят полудели

облаците в сини небеса.

 

Цветовете колко са красиви!

Погали ръката ми с ръка!

Нека във малиново да свети

със усмивка моята душа!

 

Докосни сърцето ми със обич!

Искам всички есенни цветя!

Щастието нека да прелива,

нека бъде по-красив света!

 

Всички пътища така далечни

във един за мен ще събера.

Всички чувства есенно красиви

ще открия в нашите сърца!

 

            Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...