26.07.2018 г., 20:38

Поглед

1.4K 2 3

Когато погледът ти срещне моя

и се предадеш,

аз зная ще съм само твоя,

сбъдни поне един мой копнеж.

 

Сънувам как целувам нежната ти кожа.

Сатенени завивки покрай мен.

Сънувам и за малко да заложа

сърцето си във твоя плен.

 

Как искам аз да те докосна,

усещам пак дъхът ти топъл.

Как искам твоята целувка смъртоносна,

и дори последния ти вопъл.

 

Насън те стискам силно, здраво,

във моите мънички ръце.

Насън те искам теб, и отначало

да сграбчиш моето сърце.

 

И виждам твоите очи красиви,

засичаме си погледите пак.

Ти няма да се предадеш, прости ми,

че повярвах на един глупак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...