19.09.2010 г., 12:59

Поглед и стихия

964 0 0

        Поглед и стихия

 

Погледът ти ме прегръща

Уханието ти ме обгръща

Нежността ти ме облива

Страста ти е магия

 

Със очите мои те прегръщам

Тялото ми е гореща нежна лава

Пепелта се развълнува огънят бушува

Страстта ми те изпепелява... вулканът озарява

 

Подаряваш ми очите си с надежда

Преплитаме телата си верни и горещи

Даряваш ми любов душа и една съдба

Галят ме ръцете погледна ме и във вечност ме обля

 

Във вихъра на една мечта се спускам

Оковите разделям планините аз пререждам

Гледаш бурно и със треперещите си ръце

Хващаш ме погалваш повеждаш ме в стихия

Преместваш със очите си планети... светове

 

                   Юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...