Sep 19, 2010, 12:59 PM

Поглед и стихия

  Poetry » Love
974 0 0

        Поглед и стихия

 

Погледът ти ме прегръща

Уханието ти ме обгръща

Нежността ти ме облива

Страста ти е магия

 

Със очите мои те прегръщам

Тялото ми е гореща нежна лава

Пепелта се развълнува огънят бушува

Страстта ми те изпепелява... вулканът озарява

 

Подаряваш ми очите си с надежда

Преплитаме телата си верни и горещи

Даряваш ми любов душа и една съдба

Галят ме ръцете погледна ме и във вечност ме обля

 

Във вихъра на една мечта се спускам

Оковите разделям планините аз пререждам

Гледаш бурно и със треперещите си ръце

Хващаш ме погалваш повеждаш ме в стихия

Преместваш със очите си планети... светове

 

                   Юлиано

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиано Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...