Поглед към спомена
818
0
1
Видях писалката на старата ти маса
и си спомних отново за теб.
Обзе ме болка, имах тъжна нагласа,
пустотата се рееше в мен.
Видях писалката на старата ти маса
и си спомних отново за теб,
за хубавите дни и твоята усмивка,
от която оставах сразен.
Видях… всъщност
вече нищо не виждах
и всичко се обърка в мен.
Къде си? - все виках смутен.
Събудих се и ти вече беше със мене.
Докога ли? Не отговаряй,
вече научих и знам -
чак до началото
на утрешния ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яни Всички права запазени
