19 nov 2009, 17:58

Поглед към спомена

  Poesía
814 0 1

 

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб.

Обзе ме болка, имах тъжна нагласа,

пустотата се рееше в мен.

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб,

за хубавите дни и твоята усмивка,

от която оставах сразен.

 

Видях… всъщност

вече нищо не виждах

и всичко се обърка в мен.

Къде си? - все виках смутен.

 

Събудих се и ти вече беше със мене.

 

Докога ли? Не отговаряй,

вече научих и знам -

чак до началото

на утрешния ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яни Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не обичам да давам рецепти за поезия, защото тя е голяма с непредвидимостта си. И все пак си има правила. Желая здраве!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...