Nov 19, 2009, 5:58 PM

Поглед към спомена

  Poetry
819 0 1

 

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб.

Обзе ме болка, имах тъжна нагласа,

пустотата се рееше в мен.

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб,

за хубавите дни и твоята усмивка,

от която оставах сразен.

 

Видях… всъщност

вече нищо не виждах

и всичко се обърка в мен.

Къде си? - все виках смутен.

 

Събудих се и ти вече беше със мене.

 

Докога ли? Не отговаряй,

вече научих и знам -

чак до началото

на утрешния ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яни All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не обичам да давам рецепти за поезия, защото тя е голяма с непредвидимостта си. И все пак си има правила. Желая здраве!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...