Nov 19, 2009, 5:58 PM

Поглед към спомена 

  Poetry
554 0 1

 

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб.

Обзе ме болка, имах тъжна нагласа,

пустотата се рееше в мен.

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб,

за хубавите дни и твоята усмивка,

от която оставах сразен.

 

Видях… всъщност

вече нищо не виждах

и всичко се обърка в мен.

Къде си? - все виках смутен.

 

Събудих се и ти вече беше със мене.

 

Докога ли? Не отговаряй,

вече научих и знам -

чак до началото

на утрешния ден...

© Яни All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не обичам да давам рецепти за поезия, защото тя е голяма с непредвидимостта си. И все пак си има правила. Желая здраве!
Random works
: ??:??