19 нояб. 2009 г., 17:58

Поглед към спомена 

  Поэзия
555 0 1

 

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб.

Обзе ме болка, имах тъжна нагласа,

пустотата се рееше в мен.

 

Видях писалката на старата ти маса

и си спомних отново за теб,

за хубавите дни и твоята усмивка,

от която оставах сразен.

 

Видях… всъщност

вече нищо не виждах

и всичко се обърка в мен.

Къде си? - все виках смутен.

 

Събудих се и ти вече беше със мене.

 

Докога ли? Не отговаряй,

вече научих и знам -

чак до началото

на утрешния ден...

© Яни Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не обичам да давам рецепти за поезия, защото тя е голяма с непредвидимостта си. И все пак си има правила. Желая здраве!
Предложения
: ??:??