Те
са винаги с нас.
Спомен –
и сълзи,
и веселие,
смях.
Нека мислим
за днес,
но да помним и тях.
Няма ги –
знаем,
разбираме,
мислим…
И са отсъстващи,
и винаги тук.
Тихи,
невидими,
с кроткия звук
бие сърцето ни –
наковалня и чук…
Те…
Отишлите си…
Очакващите ни…
© Георги Коновски Всички права запазени