Поглед навътре
Объркана и от тревога
това ли е реалността,
терзая се до изнемога
живота си да подредя.
За обич късно е да се говори,
за любов и дума да не става,
щом душата се затвори,
в човека нищо не остава.
Празно е сърцето, стене
от безизразност кошмарна
изчерпано е и студено
за трепети елементарни.
Като робот по схема, механично
способно е на всичко стриктно
заучено, но меланхолично
по изгубеното щастие и ритъм.
Къде отидохте мечти,
мои радости и страст,
нима така животът ще реди
ту болка,ту смразяващ страх?
---------------------------------
Боря се, не се предавам
и заливат ме вълна подир вълна,
под ударите на живота оцелявам,
но на убийствена цена.
Така ще е навярно и до края,
от страдание към мъдрост
и може би ще се окажа в рая,
и мъдростта ми ще пребъде.
това ли е реалността,
терзая се до изнемога
живота си да подредя.
За обич късно е да се говори,
за любов и дума да не става,
щом душата се затвори,
в човека нищо не остава.
Празно е сърцето, стене
от безизразност кошмарна
изчерпано е и студено
за трепети елементарни.
Като робот по схема, механично
способно е на всичко стриктно
заучено, но меланхолично
по изгубеното щастие и ритъм.
Къде отидохте мечти,
мои радости и страст,
нима така животът ще реди
ту болка,ту смразяващ страх?
---------------------------------
Боря се, не се предавам
и заливат ме вълна подир вълна,
под ударите на живота оцелявам,
но на убийствена цена.
Така ще е навярно и до края,
от страдание към мъдрост
и може би ще се окажа в рая,
и мъдростта ми ще пребъде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
