17.10.2005 г., 14:51 ч.
Поглед назад
Как искам сега да отворя очи
и слънцето цяло със тях да обгърна
и яхнала слъчеви златни лъчи
във детството мое да се завърна.
При куклите мои, приятелки верни,
потърсила бих доброта и любов,
с играчки, до вчера така непотребни
в нощта ще играя до изгрева нов.
От книжките шарени, мои другари,
поуки и мъдрост ще взема завчас,
с децата навън ще прескачам дувари,
ще падам, ще ставам, ще викам на глас.
Дали да обърна аз поглед назад
и в детството мое сега да се върна?
Дали ще намеря там всичко това,
което във днешния ден да прегърна?
и слънцето цяло със тях да обгърна
и яхнала слъчеви златни лъчи
във детството мое да се завърна.
При куклите мои, приятелки верни,
потърсила бих доброта и любов,
с играчки, до вчера така непотребни
в нощта ще играя до изгрева нов.
От книжките шарени, мои другари,
поуки и мъдрост ще взема завчас,
с децата навън ще прескачам дувари,
ще падам, ще ставам, ще викам на глас.
Дали да обърна аз поглед назад
и в детството мое сега да се върна?
Дали ще намеря там всичко това,
което във днешния ден да прегърна?
© Дорика Цачева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасен стих!
-
Чудесно си обработваш стихотворенията - отлично!)))
-
Да бе,миналото е красиво,но уви,няма връщане.Браво,хареса ми
-
Много добре написано! Обикновено не хвърлям суперлативи с лека ръка, но този път бих го направил... ако имах думи за това!
-
Уви, това е блян, но е красив. Стихотворението също. Браво!
-
Прекрасно е, Дори! Като прекрасната ти душа е! Да можеше, бих се върнала с теб без да ми мигне окото
Целувки!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колко детски спомени, мечти се таят в сърцето...