Поглед назад
Как искам сега да отворя очи
и слънцето цяло със тях да обгърна
и яхнала слъчеви златни лъчи
във детството мое да се завърна.
При куклите мои, приятелки верни,
потърсила бих доброта и любов,
с играчки, до вчера така непотребни
в нощта ще играя до изгрева нов.
От книжките шарени, мои другари,
поуки и мъдрост ще взема завчас,
с децата навън ще прескачам дувари,
ще падам, ще ставам, ще викам на глас.
Дали да обърна аз поглед назад
и в детството мое сега да се върна?
Дали ще намеря там всичко това,
което във днешния ден да прегърна?
и слънцето цяло със тях да обгърна
и яхнала слъчеви златни лъчи
във детството мое да се завърна.
При куклите мои, приятелки верни,
потърсила бих доброта и любов,
с играчки, до вчера така непотребни
в нощта ще играя до изгрева нов.
От книжките шарени, мои другари,
поуки и мъдрост ще взема завчас,
с децата навън ще прескачам дувари,
ще падам, ще ставам, ще викам на глас.
Дали да обърна аз поглед назад
и в детството мое сега да се върна?
Дали ще намеря там всичко това,
което във днешния ден да прегърна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
