Поглед назад
Как искам сега да отворя очи
и слънцето цяло със тях да обгърна
и яхнала слъчеви златни лъчи
във детството мое да се завърна.
При куклите мои, приятелки верни,
потърсила бих доброта и любов,
с играчки, до вчера така непотребни
в нощта ще играя до изгрева нов.
От книжките шарени, мои другари,
поуки и мъдрост ще взема завчас,
с децата навън ще прескачам дувари,
ще падам, ще ставам, ще викам на глас.
Дали да обърна аз поглед назад
и в детството мое сега да се върна?
Дали ще намеря там всичко това,
което във днешния ден да прегърна?
и слънцето цяло със тях да обгърна
и яхнала слъчеви златни лъчи
във детството мое да се завърна.
При куклите мои, приятелки верни,
потърсила бих доброта и любов,
с играчки, до вчера така непотребни
в нощта ще играя до изгрева нов.
От книжките шарени, мои другари,
поуки и мъдрост ще взема завчас,
с децата навън ще прескачам дувари,
ще падам, ще ставам, ще викам на глас.
Дали да обърна аз поглед назад
и в детството мое сега да се върна?
Дали ще намеря там всичко това,
което във днешния ден да прегърна?
© Дорика Цачева All rights reserved.
