Поглед в бъдещето
Ти държиш ключа за моето сърце
Позлатена дръжка,в форма на стрела
Галиш го и милваш го с ръка
Или забиваш го и тялото ми стене.
Търся аз с очите мои твоите очи
Взирам се в дълбоки сини езера
Сън ли,истина ли е това кажи
Че сега споделям с теб аз своята съдба.
Колко време връзката ни ще живее?
Колко време ще си казваме “Обичам те”?
Колко тялото ми тръпнещо със твойто ще се слее?
Колко в нас любовната жарава ще гори и тлее?
Отговори на въпросите не бих посмял да дам
Днес мига прекрасен ме вълнува
Чувствата си в този час аз да раздам
В настоящето си аз живея а за бъдещето не бленувам.
Нека БОГ съдбата ми определи
И кафето мое нека подслади
Раната със сол да ми поръси
Нека и реши-от любовта дали ще ме боли.
И тогава аз към бъдещето ще погледна
Да съзра там моите деца
Как играят,скачат и лудеят
А до мене ще застане ТЯ
Моята жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коцето Костов Всички права запазени
