8.09.2006 г., 0:28

Погледни ме

Поезия

1.2K 0 1

Спри и погледни ме!

Такава съм и няма да се променя

Моля те, прости ми,

Че съм създадена да съм сама!

Макар все още да си до мен

Трябва да ме разбереш!

Няма как да имаш и един мой ден

Просто не можеш да ме спреш!

Сама бях и трябваше да оцелея
затова така се промених
обикна ме, преди да попилея
чувството, с което ме дари...

Такава съм сега,

С времето така се промених,

Сега живея на ръба

И трудно тази тайна споделих!

07.09.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ria (Гергана Иванова)

Интересното е, че ти си на 20, аз след 2 дена навършвам 40, а се чувствам по същия начин...

2006-09-08T10:27:06+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0