7.12.2007 г., 13:47 ч.

Погледни ме! Аз те обичам! 

  Поезия
711 0 8

Когато в очите ти пламъкът гасне

и сълзи напират от сбраната скръб,

аз няма, ти знай, да стоя безучастно,

ще бъда до тебе по трудния път!

 

Когато дочуя в гърдите ти вопъл

и сгушен те видя в студения мрак,

ще легна до тебе и с погледа топъл

ще стопля в сърцето ти вечния сняг!

 

Когато край хората злобни минаваш

и чуваш от тях, че не си им присъщ...

Спри! Погледни ги! Не се ли отчаяш -

ще знаеш, че ти си от тях по-могъщ!

 

Когато си сам и за обич копнееш

и тайно от всички се молиш насън...

Когато за нежната ласка милееш,

когато не смееш да гледаш навън...

 

Тогава ще чуеш гласа ми, прошепващ

в тихата вечер, над звездния мрак...

Аз те обичам! Не ме ли усещаш?

Недей ме оставя в нощния хлад!

 

Ела в мойта стая, тъй празна и глуха,

ела, погледни ме в очите и виж...!

Аз те обичам! Стените ме чуха!

Аз те обичам! А ти ми мълчиш!...

© Иринка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз бих онемяла пред таланта ти! Изпълнена си с обич, излъчваща не само топлина, съпричастност и приятелска нежност, но и сила, увереност, вярност!
    Невероятен стих! Моите поздравления!
  • Поздрави! Стихът ти е чудесен! Браво Иринка!
  • Моите поздравления!!!
    Хареса ми, браво!
  • много ми хареса! браво!
  • Чудесен зов за любов!
    Браво Иринка!
  • Много хубаво.Толкова сила ,нежност и топлина има в теб!Пожелавам ти да започне да ти говори!!
  • Великолепно е!
    Поздравявам те!
  • Нежно зовем Любовта, но защо понякога тя е глуха?!
Предложения
: ??:??