Погледни ме! Аз те обичам!
Когато в очите ти пламъкът гасне
и сълзи напират от сбраната скръб,
аз няма, ти знай, да стоя безучастно,
ще бъда до тебе по трудния път!
Когато дочуя в гърдите ти вопъл
и сгушен те видя в студения мрак,
ще легна до тебе и с погледа топъл
ще стопля в сърцето ти вечния сняг!
Когато край хората злобни минаваш
и чуваш от тях, че не си им присъщ...
Спри! Погледни ги! Не се ли отчаяш -
ще знаеш, че ти си от тях по-могъщ!
Когато си сам и за обич копнееш
и тайно от всички се молиш насън...
Когато за нежната ласка милееш,
когато не смееш да гледаш навън...
Тогава ще чуеш гласа ми, прошепващ
в тихата вечер, над звездния мрак...
Аз те обичам! Не ме ли усещаш?
Недей ме оставя в нощния хлад!
Ела в мойта стая, тъй празна и глуха,
ела, погледни ме в очите и виж...!
Аз те обичам! Стените ме чуха!
Аз те обичам! А ти ми мълчиш!...
© Иринка All rights reserved.
