15.03.2012 г., 12:28

Погледни, приятелю

584 0 0

             Погледни, приятелю

 

Погледни, приятелю,

вече не сме млади!

Косите посребрени се взират

в погледа ни уморен, като листопади.

 

А преди много, много години,

изправени един срещу друг,

пременени в бяло,

се врекохме във вечна любов.

 

И ето, след толкова години

стоим пак един срещу друг.

Но само погледът останал е мъдър,

а животът ни различен до тук.

 

Погледни, приятелю, сребърният блясък още гори

в червеното вино отпито!

С цвета на онзи копнеж,

свързал живота ни вече различно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...